Навършиха се 3 години от смъртта му и Ева сподели, какъв е бил предсмъртният жест на Гого

На 10 януари преди три година този свят напусна Георги Найденов-Гого . Коварна болест прекъсна живота му месеци преди да навърши 65.

През годините талантливият певец от група „Тоника“ спечели любовта на милиони българи. Неговите “ Бургаски вечери “ превзеха всички наши градове. Чаровен, добър, работохолик, любимец, така го определят неговите колеги и приятели. Няма човек, който да каже нещо лошо за него. Той работеше за всички, добавят те.

За съпругата му Ева Найденова стотиците дни след смъртта на Гого с нищо не са намалили болката. „Той всяка вечер е при мен но от това не ми става по-добре. Не е вярно, че времето лекува”, казва тя. По-долу четете интервюто във вестник „ШОУ” с Ева, жената, която до последния миг е стояла надвесена над леглото на любимеца на милиони българи. Само веднаж я помолил да излезе от стаята.

Направил го съвсем съзнателно, защото използвал този миг, за да си тръгне. Това бил неговият жест на обич към жената, с която преминал животът му. Не искал тя да види как отлита и я оставя сама…
– Госпожо Найденова, къде посрещнахте новата година?
– Както винаги от десетилетия насам – на работа. Навръх 31 декември триото ни „Тоника-Домини” взе участие в програмата на един голям луксозен хотел. 
– На 10 януари се навършиха три години, откакто ни напусна Георги Найденов, когото цяла България с любов наричаше Гого. Вашият живот е преминал с него: като съпруг и партньор, с когото бяхте заедно на сцената, като близък приятел. Той също е откривател, покровител и верен колега на семейството, с което сега работите заедно: Красимир и Виолета Гюлмезови. Говорите ли си често за него?
– Той е винаги с нас. На сцената, където и да сме. Чувстваме го до себе си.
– А хората, с които беше близък, или тези, които не го познаваха лично, имам предвид публиката, споменават ли го? Питат ли ви за него?
– Непрекъснато. Почти на всички концерти. Няма участие, в което да не се спомене името му. Освен това ние пеем една негова песен. В нея се казва:
„Пълно е морето със рибари, с курортисти,
търсят всички пясъци,
но чисти…
Заливът угасва сред мазут и тъмна пяна.
 Цаца даже не остана”.
Много е актуална и се харесва Текстът е на Иван Ненков.
– А изпълнявате ли „Вместо сбогом”, тази прекрасна песен на Краси Гюлмезов по стихове на Живко Колев, написана в негова памет, часове след като душата му отлетя от тази земя
В нея пък се казва:
Ти тихо се отрони,
като лист,
 след себе си вратата
не затвори, 
сега ако ти трябва
пианист 
повикай ме и аз ще дойда горе.
– Много рядко. Тя е много тъжна песен. Пеем я на големи концерти, какъвто бе в зала 1 на НДК или „Арена Армеец”. Това са специални програми. На други места не, защото хората се натъжават, а ние сме там, за да ги веселим и радваме.
– Имате ли контакт с останалите си колеги от фамилията” Тоника”? Какви са отношенията ви с тях?
– Нямам отношения. Със Стефчо /Диомов б.а./ се чуваме много често. С другите нито съм скарана нито сме приятели. Т.е. в никакви отношения. Това е. Чух, че щели да правят нещо за тридесет години „Тоника”, но не се интересувам. Не знам подробности. Но повтарям със Стефан се чуваме. Даже онзи ден пак ми се обади…
– Къде е синът ви Георги сега?
– В момента е при мен, но в близките дни пак заминава за Англия. Какво да прави тук. Вече се установи там. Бори се там. Издържа…
– Какво става със студиото ви и с песните, които Гого беше сътворил, с музикалните му идеи и проекти,  които така и не можаха да се реализират, докато беше жив?
– Всичко е в неговия компютър, който не се пипа. Защото заръката му беше само Краси да има достъп до съдържанието в него. Той обаче все още няма време, а и кураж да се порови в съдържанието му. Но знам, че вътре има невероятни неща. Сигурна съм в това. И един ден те ще видят бял свят.
– Според вас имаше ли възможност това, което се случи със съпруга ви, да бъде предотвратено. Можеше ли Гого за бъде спасен? Лекарска грешка ли е причината за фаталния край?
– Разбира се, че имаше такава възможност, нещата да не завършат така трагично. Имам мнение по този въпрос, но не желая да говоря на тази тема. 
– Какво да очакват почитателите на вашата музика от трио „Тоника-Домини” през идващите дни и месеци?
– Вече имаме няколко покани. Да видим ще има ли парламентарни избори и дали ще ни ангажира някой в предизборната си кампания. Въобще досега не сме спирали. За мащабни участия е рано да се говори. Още повече, че през миналата година направихме два огромни концерта: Един в памет на Гого в зала 1 на НДК и втори с участието на италианската супергрупа „Рики и повери” в „Арена Армеец”. И в двата случая залите бяха препълнени и ни викаха на бис.
– Как се посреща песента „Бургаски вечери” емблемата на Гого и кой я пее сега?
– На тази песен бе направен нов аранжимент и я изпълнява младата певица Нора. Когато тя не е с нас, пее Краси Гюлмезов. Песента има страхотен успех . Залата винаги пее с нас с пълно гърло. Всички изпадаме в някакъв транс. Аз лично не очаквах такова нещо. Все пак, защото знам, че този песен в изпълнение на Гого е платинена. 
Никой друг не може да я изпее така. Само той. 
– Къде сега прекарвате повечето си време?
– Тук в Айтос и по участия. Това е. 
– Какво най-често си спомняте от годините, преживени с Гого. Сънувате ли го. Говорите ли си, макар и мислено. Преди години в интервю казахте, че имате видения, които поради факта, че са много лични, не поискахте да споделите.
– Сънувам го нонстоп. Няма вечер, в която той да не е при мен. Но това не ме прави по-щастлива. Напротив, става ми още по-тежко . Не съм съгласна, че времето лекува. Убеждавам се в това всеки ден, откакто Гого го няма.
 

Скандалите около „Тоника” помогнаха на болестта му

Любовта между Ева и Гого пламва през 1971 година. Тя току що е завършила гимназия и е солистка в формация „Тоника“ с ръководител Стефан Диомов, която всъщност е един огромен оркестър. Гого е студент първи курс в Химико-технологичния институт в Бургас. Бъдещ инженер. На 22 септември Диомов го кани да пее при него заедно с Яким Якимов, китариста Георги Белчев, Хари Шарикян. Изгражда се една уникална трупа от млади, талантливи и ентусиазирани хора. Дотогава той и Ева не се познават. Тя е от Айтос, той е роден на морето. „Гого дойде да ме изпрати на гарата, целуна ме и от тогава ми е тръгнало на път. Тази среща беше завинаги“, спомня си Ева.
Двамата преживяват заедно тридесет и три години. На 34-тата от съвместния им живот Гого почива.
През годините с „Тоника” , а после с група „Домино” Ева и Гого стават изключително популярни. Цяла България запява с тях „Здравей, как си приятелю” на Стефан Диомов и Пейо Пантелеев. „Бургаски вечери” придобива статута на химн:
– Музиката е написана през 1967 година от Иван Коларов, лека му пръст. Иван Ванев, обикновен докер, увлечен от поезията, дава текста. Първи я изпява Монката с групата „Корали“, в която е бил и Гого. След едно завръщане от чужбина решихме и ние да я запишем, връща се години назад Ева.
С формациите, в които работят и двамата като дует Найденови триумфира по целия свят. Винаги с голям успех. Мечтата на Гого е да направи съвместен концерт с любимата си италианска група „Рики е повери”. Той успява да се свърже с тях. Макар и от разстояние се сприятелява и с четиримата. Ева, Краси, Виолета, събрали се след смъртта му , под името „Тоника – Домини” успяват да реализират мечтата му. Тогава препълнената зала „Арена Армеец” отдава почит и на него, като дълго аплодира песента изпълнена в негова памет. За съжаление целия този триумф той гледа отгоре.
Но животът и на най-усмихнатия и положително настроен артист не е само песен. Годините на слава не минават без скандали. След едно турне във Виетнам на „Тоника е забранено да концертира. Групата се разпада. Част от нея създават „Домино”. Скандали и омраза идват на мястото на някогашното приятелство и любов. Дали и това не оказва влияние през 2009 Гого да чуе страшната диагноза литерална склероза. Година по-късно лекарите я потвърждават, но са безпомощни. Мускулите на почти двуметровия гигант с великански глас започват да атрофират. Той е на инвалидна количка. Последващите изследвания коригират грешката. Заболяването е лаймска болест, вероятно причинена от ухапване от насекомо във Виетнам. З0 години назад. Това обаче вече няма никакво значение. Талантът е обречен. 
В последните си дни той не допуска много хора до себе си. Не може да говори. С близките комуникира с някаква измислена азбука. Тръгва си, без да каже нищо на раздяла, защото не очаква,     че това може да се случи. 
„Той нямаше вид на човек, който си отива. Непрестанно се шегуваше, имаше червени бузи, без бял косъм. Млад, красив, така си отиде. Много искаше да пее. И искаше аз да продължа”, казва Ева Найденова. 
„Когато сърцето му спря, едва ме отделиха от него. Оттам нататък нищо не помня. Днес знам само, че той не е мъртъв. Той е жив. Не съм сигурна, дали мъртвите не сме ние. На десетия ден след смъртта му излязох на сцената. Пак нищо не помня. Стоях като кол, изпълнявах желанието му. Той пееше чрез мен. Мъжът ми винаги е тук, усещам го. Той много обичаше хората и затова те го дариха с толкова много любов”, завършва разказа за своя съпруг Ева Найденова./Блиц

Сподели
  • gplus

Намери ни във facebook