Лоша работа! Идва краят на един от най-печелившите бизнеси в България! Лоши новини за всички собственици на

В продължение на десетилетия контейнерите за дарения в богатите държави бяха начинът хората да се отърват от ненужните им дрехи – без да изпитват вина, че ги изхвърлят.

Във виртуозен и печеливш цикъл глобална мрежа от търговци събират тези дрехи, претеглят ги и ги транспортират до други държави, за да бъдат рециклирани, носени отново или пък да бъдат превърнати в килими или пълнеж за нещо друго. Сега този цикъл се разпада.

Модните тенденции се забързват, новите дрехи стават толкова евтини, колкото са и използваните, а бедните страни обръщат гръб на търговията с дрехи втора ръка.

Без сериозни промени в начина, по който дрехите се правят и търгуват това може да доведе до екологична катастрофа, пише Адам Минтър за „Bloomberg“, цитирана от Днес бг. Никой не е по-наясно с тази промяна от 200-те предприятия, заети с рециклирането на дрехи в прежда и одеяла в Панипат, Индия.

На 55 мили северно от Делхи прашният град с 450 000 души население е най-големият център в света за рециклиране на вълнени облекла в продължение на поне две десетилетия, превръщайки се в ключов пункт за търговията с дрехи втора ръка, чийто оборот стига $4 млрд. В Панипат са се специализирали в производството на материал, наречен „shoddy“ – нискокачествена прежда, произведена от рециклирани вълнени дрехи. Много от тяхната продукция се използва за направата на евтини одеяла за спасителни операции при бедствия. И доскоро това е било добър бизнес. В пикът си през 2010 г. и няколко години след това, фирмите в Панипат са произвеждали по 100 000 одеяла на ден, което е 90% от пазарния дял на тези одеяла, използвани при спасителни операции. В началото на века обаче по-богатите китайски предприятия започват да използват модерни съоръжения, които могат да произвеждат много повече одеяла в сравнение с фирмите в Панипат, както и в по-голямо разнообразие от цветове. Рамеш Гоял, генерален директор на „Ramesh Woolen Mills“ твърди, че производството на китайците е станало толкова ефикасно, че ново поларно одеяло е струвало $2,50 на дребно, сравнено с $2 за рециклираните одеяла на индийците. Това превръща Китай в предпочитания производител в световен мащаб, и това струва на Панипат по-голямата част от експортния пазар. Така Панипкат се променя.

Преди пет години никой не произвежда новия тип одеяла, а сега вече 50 предприятия го правят. Компанията на Рамеш купува китайска производствена линия и увеличава производството си. А клиентите оценяват качеството, разнообразието и бързото време за производство. Но онова, което е добре за Панипат и производителите е лоша новина за донорите и околната среда. Дори и когато индийците са били най-продуктивни в рециклирането не биха могли да се справят с наплива от използвани дрехи, които влизат на пазара в търсене на втори живот. Между 2000 и 2015 г. глобалното производство на дрехи се удвоява, докато средният брой пъти за носене на една дреха преди нейното изхвърляне намалява с 36%. Само в Китай намалява със 70%. Възходът на „бързата мода“ обаче създава мрачен сценарий:

Приливът от дрехи втора ръка става все повече, а пазарите, готови да ги използват отново изчезват. От екологична гледка точка това е голям проблем. Дори и сега текстилната индустрия е отговорна за повече вредни емисии от всички международни полети и воден транспорт, взети заедно. С разпадането на пазарите за рециклиране техният принос се покачва. Добрата новина е, че никой няма повече интерес от решаване на този проблем от самата индустрия. С покачването на температурите и зачестяването на засушаванията климатичните промени могат да свият производството на памук и така да направят производството на облекло по-малко предвидимо и много по-скъпо.

Това притеснява шефовете на високите етажи в индустрията. Въпросът е как да се реши този проблем. Някои марки като Hennes & Mauritz (по-познати като H&M) и Patagonia Inc. (корпорацията зад The north face и Columbia sportswear) експериментират с нови нишки, направени от рециклирани материали, което може да помогне. Но в дългосрочен план индустрията ще трябва да се опита да насочи фокуса на потребителите върху издържливост и качество – и да иска съответната цена. Начините да се постигне това включват предлагане на гаранция за дрехите и създаване на етикети, които информират клиента за очаквания живот на продукта. За да се задоволи гладът за „бърза мода“ марките могат да се обърнат и към Китай – но не за производство, а за модел. Например китайския YCloset предлага дрехи под наем, на базата на абонамент. Нито една от тези опции не може да замени Панипат и другите центрове за рециклиране, които някога превръщаха парцалите на богатите в евтини дрехи за бедните. Но независимо дали ни харесва или не тази ера приключва. Сега е въпрос на време да скроим нови мерки.

Намери ни във facebook