Влади Въргала сензационно пред в. ШОУ: Показното убийство на бизнесмена Петър Христов е с цел… (СНИМКИ)

Влади Въргала умее да прави толкова фина дисекция на действителността, с всичките й ужасни проявления, че и най-талантливият сценарист би му завидял. За съжаление обаче, всичко при него е самата истина. И в този разговор думите са по традиция откровени, и както винаги – пропити с много болка и тъжна ирония. Поводът е показното убийство от миналата седмица на бизнесмена Петър Христов, чийто отзвук дълго още няма да отшуми.

За него Въргала е категоричен: „Чувствам го като свой брат!”

– Влади, показното убийство на бизнесмена Петър Христов в центъра на София рано сутринта продължава да предизвиква и коментари, и хипотези, но и немалко спекулации. И мисля, че още дълго ще е така. Ти беше негов добър приятел. Къде те завари тази новина?
– Бях си вкъщи в този момент, работех. Разбрах случайно от интернет, след което ми се обади и приятел да ми каже. В такъв момент е още рано да се поддадеш на емоцията, но със сигурност скалпът ти изтръпва, когато разбереш, а трябваше да се мобилизирам, защото тепърва нещата започват да се случват… В такъв момент оставяш скръбта и шока за следващия момент. Това, което ми отне най-много време, бе да разсъждавам – дали да тръгна веднага за Велико Търново или да остана в София, защото в момента водим една много тежка битка за живота на баща ми, който е в болница и в критично състояние. В същото време знам какво е положението и с леля Монка (майката на Петър Христов, б.а.) – и не знаеш дали е по-правилно да отидеш и да я прегърнеш, и да се върнеш, или няма смисъл изобщо да натрапваш вниманието си. Но знаеш ли, голямата ми болка идва не толкова от загубата на приятел, колкото от подмяната на личността му!– Каква всъщност беше неговата личност, защото в хаоса на медийните спекулации трудно се отсява пряката, необременена фактологично информация?
– Аз се казвам Владислав или Владо – излизам и казвам с името си фактите, които зная и разказвам неща за човек, когото познавам. Когато някой дойде и каже, че това е бил приближен на политическа партия ГЕРБ, личен приятел на Цветан Цветанов, член на групировката СИК, искам да излезе с името си и да каже: „Казвам се еди как си и съм свидетел на еди какво си…”. А не – „някой ми каза нещо; чух или четох… и навремето заради Петър Христов дойдоха, пребиха ме и ме накараха да си застраховам магазина”, тогава вече може да се приемат нещата. В момента за него говорят неща, които изглеждат, ама от безкрайно правдоподобни източници, а никой не застават с името си?! А аз
 заставам с името си и лично съм отговорен за това, което казвам
 
Е…х му майката, в тази държава всеки може да излезе и да каже за всеки всичко, без изобщо да има някаква отговорност за думите си! В тази държава светци не съществуват и когато се говори за един човек, и се разпространяват митологии и слухове – на базата на обществени настроения, значи този, който го е убил, го е направил точно с тази цел – да разпространи тези слухове с конкретна задача, или просто ние сме достатъчно оскотели и искаме за всяка една жертва в България да намерим такива жълтини за нея. И накрая да стигнем до извода, че жертвата сама си е виновна, че е застреляна; изнасилена; ограбена!!! За да успокоим своята гузна съвест за това, че сме такива, каквито сме, защото всички до един знаем, че сме станали много лоши хора! И тези, които сега ще плюят под нашия разговор – ще си извадят насраната същност и като ликуващи изроди ще натискат активно копчетата на клавиатурата. Защото те са щастливи, когато някой го боли! Тези тъмни сенки, тези орки – те е…ха майката на този народ! А не Петър Христов и други като него. Петър Христов е помогнал тази държава да стане по-добро място за живот и в тази държава да има живот за много хора!
Аз говоря за Петър Христов, защото го познавам, но не аз съм профилът на неговия приятел, защото той има изключително сериозни приятели. В неговия живот няма случайни хора. Имаше невероятен авторитет на много високо ниво – и в България, и в чужбина. Затова, когато името му се свързва основно с това на Въргала, това създава погрешни впечатления. Тук става дума наистина за един голям човек.Петър Христов– С него се познаваш, доколкото знам, от момента, в който той решава да помага на Мануела Горсова след жестоката катастрофа през 2007-а?
– Точно така, да. От този момент нататък. И нещо, което ме отврати – Миролюба Бенатова беше написала един пост във фейсбук в деня на убийството на Петър Христов. И това е български журналист, който претендира да е някакъв в гилдията, защото има огромна разлика между голям и известен журналист. Та тя написа: „Убитият бизнесмен Петър Христов е близък на ПП ГЕРБ, Цветанов, Флоров и бащата на Мануела – Красимир Горсов. Това е информация, а не коментар.” Това ли е същността на Петър Христов??? След този пост за мен човек и журналист в България с името Миролюба Бенатова не съществува! Нали претендираш, че си трибуна, защото те четат и коментират – съответно ти даваш страна на хорското мнение. Защото ако Петър Христов е дал 30 000  лв. за ПП ГЕРБ за едни избори, той е дал 300 000 лева за спасяването на живота на Мануела Горсова. Всяка година дава горе-долу толкова за търновската болница. Всяка година прави дарения, които не се и коментират, той не ги е правил заради това. Правил го е, защото е смятал, че това е негова социална мисия. Даваше стотици хиляди левове за храмове, за хора, които са пострадали при бедствия – например голямото наводнение в село Калоян. И знаеш ли – няма да забравя никога една ситуация от там – когато отидоха неговите камиони с одеяла, палатки и т.н., един член на една политическа партия му каза: „Чакай, бе, чакай, дай това нещо да го пишем и ще му приберем ДДС-то”.– Еее..! Стига! Може би не е чак толкова учудващо, но наглостта винаги може да изненада неприятно…
– (Смее се). Ето ти показателната ситуация. Затова и искам да я попитам същата тази Бенатова, която просто стана емблема на лайнометите – това ли е същността на Петър Христов? Как тя ще докаже, например, че Петър Христов е бил личен приятел на Цветан Цветанов? Навсякъде обикаля една-единствена снимка, на която двамата прерязват лента на една детска площадка, която Петър Христов построи. Искам да ми покаже снимките, където двамата са на маса, с чаши, пеят по микрофони?! Къде са тези неща?! Той бил приближен на партията, защото бил дал пари??! Ами в такъв случай той е приближен знаеш ли на колко нуждаещи се хора в тази държава, на които е дал в пъти повече пари!Бизнесменът с майка си и брат си– Според теб каква е причината за това убийство, реализирано по доста нагъл и безцеремонен начин? Чухме достатъчно версии, все свързани или с разчистване на сметки в посока ъндърграунда, или със засягане на икономически интереси…
– Като разказвам всичко това за не е, за да си представят хората един херувим или ангел – не. Той си беше боец – и от битки не бягаше. Дори когато е помагал, е преминавал заради това през редица битки. Мога да кажа, че
 като човек Петьо беше брониран
 
Много трудно можеше да го пробиеш откъм емоция. Беше абсолютен боец и целият му живот беше една битка. И понеже явно са знаели, че няма как да бъде спрян, единственият начин е бил да бъде елиминиран. Естествено, че такъв човек можеш да елиминираш с една много голяма подготовка, но това не е чак толкова трудно. Най-лесното е да убиеш някого, особено в България. Неслучайно тези престъпления най-трудно се разкриват. В случая става дума за един добър професионалист, защото когато жертвата не очаква, ти можеш да изпълниш абсолютно всичко. А ако версията за това убийство е свързана основно с подземните среди, то това трябва автоматично да означава, че Петър е един от веригата и ще следват още… Можем само да гадаем. Може да са „Наглите”, „Килърите”, а Петър имаше бизнес с Израел – може да е „Мосад”. Държи голям дял от пазара с айран – може да са конкурентите му. Или пък баба Лилка, която прави айран в Челопечене (смее се). Много е нелепо – все едно да се опитваш да познаеш резултата на мача, който следва. Бизнесът му беше разностранен. И аз даже се чудя защо е толкова чак шокиращо за хората, че той имал над 50 фирми?! Това са работещи на светло фирми, а не такива, които са укривали данъци и са въртели далавери с ДДС, и са били продадени на мангали във Видин. Това е най-нормалното нещо, защото се опитват да вменят на хората, че едва ли не това е показателно. Че в България всеки сериозен бизнесмен има в пъти по толкова фирми! Защо се тиражира това за хората, които нямат икономическа грамотност и залитат в безкрайно абсурдни посоки на мисълта.– Точно защото нямат икономическа грамотност! Защото така най-лесно се контролира и насочва съзнанието – дългогодишна работеща манипулативна практика.
– Защото я нямат, да. Много точно го определи. Живеем в пълен абсурд! Единственото, което си мисля в този момент, е, че е възможно в този живот някога да се срещнем и разминем по улицата с този, който го е извършил или поръчал. Той ще знае какво е направил, а аз няма да знам, че е той.– Освен, ако въпросният човек (Георги Вълев от „Килърите”, който е с доживотна присъда от 2010-а) няма възможност да се разхожда свободно по улиците, а е в затвора, каквато е една от многото версии, и просто е поръчал от там това убийство?
– Чух за тази версия, да. Но това са глупости на търкалета. Петър Христов не е поръчвал Жоро Вълев и обратното… смесват се информации с хипотези. Трудно бих коментирал подобни слухове, защото първо, че са свързани с човешки съдби, и второ – ще наливам допълнително масло в огъня, който и без това е пламнал достатъчно.– Чужди медии пишат за този случай следното: „Случаят е посегателство, което показва пропуски в България в борбата срещу корупцията и организираната престъпност!”
– Мислиш, че в чужбина някой чака да напише нещо хубаво за България ли? Или че има нещо хубаво в България? Всяко хубаво нещо тук бива или елиминирано в зародиш, или малко по-късно. Дори и за Петър Христов, който наистина изпълняваше своята социална мисия. Парите, които той генерираше, веднага се изплащаха – винаги е бил един коректен партньор. Голяма част реинвестираше в бизнеса, с една много ограничена част
 осигуряваше комфорта на своето семейство, без никакъв излишен лукс
 
и една определена част даваше за социални дейности. Това беше той! И хубаво, да приемем, че всичко, което се говори за него, е така – заслужаваме ли някой да прави някакви добрини за другите, при положение че след това ще бъде поруган?! Има една притча за един кмет на западнал град, имал много мандати, създал едни от най-процъфтяващите райони, и точно преди да се пенсионира накрая, открива един мост и като срязал лентата, пръднал. И така останал в историята – като оня, пръдльото! Ние сме толкова лоши, че дори за тези, които ни протягат ръка, намираме как след това да ги накараме да страдат за това, че са били част от нас.– Вероятно и заради това вече толкова години не можем да излезем от нагласите си за мутренските години от 90-те. Пак сме в този филм и май сюжетните линии никога не са се променяли?! Нищо, че влизаме и в други сюжети, свързани с европредседателството…
– Даже какво значи и това европредседателство?! Ако ти нямаш пари да ядеш, да нахраниш децата си; Ако има доктори, които получават стотици хиляди левове заплата, а пациентите умират поголовно; Ако полицията увеличава бройката си, а престъпността не намалява; Ако филмите, които се правят, струват милиони и се правят с пари на данъкоплатците, а те нито ги харесват, нито гледат; Ако се строят пътища, които след година се трошат. Ако хората работят, но бъдещето им не е осигурено – всичко това означава, че нещо не е наред. Целият ми живот премина в труд, в работа, в отдаване, в полза на обществото – а моето бъдеще, не само не е осигурено, а става и много по-зле. Нямам тази перспектива, която, например, има моят колега в Русия, в Испания, което би трябвало по логика да имам. Направи ми огромно впечатление, че точно на тази дата, свързана с европредседателството, организирано излязоха хора с няколко вида каузи, уж различни, но някак си много обединени. Тоест – това са политически скандали и протести, а не истински човешки каузи! С други думи – нашият отбор трябва да прецака другия отбор, а България.. е…л съм му майката! За България на никого не му дреме!– Всъщност България не само в момента, а манталитетно, е всичко онова, което ти показа във филма си „Шменти-капели”.
– Може би си права за съжаление. И затова смятам, че всичко около убийството на Петър Христов е с цел дестабилизиране – не е никакво лично или икономическо отмъщение. И да – историята сега не е по-различна от тази, която се развива в „Шменти-капели”. Всъщност този филм тепърва ще бъде преоткриван. Защото за него тогава единственото, което се коментираше, бе, че съм бил загубил апартамента си, докато го правя. Нищо друго! Това, което представляваше самият филм, го оцениха в Русия – на няколко фестивала там този филм спечели награди. Там го разбраха веднага, а тук казваха: „Еее, много смешен филм, бе, много се смях, като го гледах”. А всъщност „Шменти-капели” е може би една от най-тъжните истории, разказани по много смешен начин. Той разглежда всичко онова, което се случи с нас, за да станем тези, които сме днес. Това никой не го коментираше. А всичко в този филм е истина, дори и убийството на Петър Христов го има вътре.– Чух те да казваш, че Петър Христов е от хората, за които ти не би се поколебал да дадеш, ако трябва, и своя бъбрек…
– Преди време чух от актьора Иво Аръков една приказка – много показателна, която той разказваше като шега: „Вчера се запознах с един мой много голям приятел..!”. А Петър Христов наистина беше човек, когото всеки би искал за приятел. Беше силна фигура и личност. И един от стълбовете в живота ми, защото знаех, че един ден, не дай си Боже, нещо се случи с мен, Петър ще е един от хората, които няма да оставят семейството ми в безпътица. И когато него вече физически го няма, тук е неговото семейство. Той все още съществува чрез тях. А иначе в живота винаги съм разсъждавал над това – доколко за даден човек съм способен да дам дори бъбрека си?! Бих го дал само на децата си, защото може да се наложи и трябва да го пазя за тях. Но има и такива случаи, в които може би бих го дал и за приятеля си. И Петър е такъв приятел.– Неговите деца навярно ще продължат оттук нататък неговото дело и мисия, не само бизнеса?
– Не зная… Империята, която беше изградил Петър, е по западен образец, но с български софтуер. Но този софтуер в момента го няма. Не знам какво следва, но знам, че той беше човек, който много държеше на семейството си. Дъщеря му Михаела е изключително умна и предприемчива – вече има и достатъчно опит в управлението на компанията. Надявам се да продължи. Няма да е същото, както когато Петьо е до нея, но… А малкият Петър е невероятно дете – той е 5-и клас, а вече говори перфектно английски, а най-голямото богатство му е математиката. Когато му кажеш едно число, моментално може да ти каже корена на числото – нивото му е поне на десетокласник. И Петьо много следеше всяка негова крачка в развитието и се радваше толкова много.– Коментираш с болка убийството на Петър Христов, но и в твоя живот тя има безброй проявления – в момента, както сподели, водиш и жестока битка за живота на баща си…
– Така е, да… Битката е неравностойна. Няма как да победим в нея, за съжаление. Казват, че Господ дава толкова, колкото всеки може да носи, а баща ми беше много силен човек – може би затова му се падна ракът да е на панкреаса, което е страшно мъчение за човека. След като този човек,
 който не е казал „ох” през живота си, плака пред мен
 
значи е нещо нечовешко. Тъжното е, че има и много млади хора, които си отиват от същите неща.
По принцип авторите не могат да бъдат много по-различни от героите си и света, който ги заобикаля. Няма човек, който да не води труден живот. Не познавам такъв. И това не е личен избор, а е обществена среда, която е създадена да е такава. Знаеш ли, че точно с Петьо написахме началото на филма „Шменти-капели”. Прочетох една директива на Сталин за управление на Полша от 1947 г. – всички тези неща бяха написани. Това се случи и с България след настъпването на така наречената демокрация. 
 Интервю на Анелия ПОПОВА, в. „ШОУ“

loading...


Намери ни във facebook