Сега разкриха сензационно. Боян се е целел „по-високо от Еверест“. Искал е да вземе Короната на

Географи наричат най-високите точки на земята „Третият полюс”. И това название не е случайно – ако на Северния полюс човек стъпва през 1909 г., а на Южния през 1911 г., то „Третият полюс” е достигнат едва през 1953 г.

Затова историята на достигането на най-високите точки на планетата е драматична и интересна.   Цел на много алпинисти от цял свят; цел, която преследва и българинът Боян Петров, който изчезна под връх Шиша Панга на 3 май, е Хималайска корона – изкачване на всички 14 осемхилядника на планетата. Днес короната притежават едва 39 алпинисти, без помощта на допълнителен кислород са я постигали 19 от тях. Първият човек, изкачил всички осемхилядници, е Райнхолд Меснер. Той започва реализацията на проекта си през 1970 г. с Нанга Парбат и го завършва през 1986 г. на Лхотце.   На 17 май 2010 г. испанката Едурне Пасабан изкачи Шиша Пангма и стана първата жена в света със всички осемхилядници в актива си. Любопитно е, че първият й връх от категорията на най-високите, е… Еверест.

Стъпва на върха на 23 май 2001 г. На 23 август 2011 г. австрийката Герлинде Калтенбрунер пък официално стана първата жена, която е била на всички осемхилядници без употреба на кислород. Боян Петров планираше да се приключи с короната през 2019 г. Между 2009 до 2017 г. той вече последователно бе стъпил на девет осемхилядника – Гашербрум-1, Канчендзьонга, Броуд пик, К2, Манаслу, Анапурна, Макалу, Нанга Парбат и Гашербрум-2.   В действителност до 2015 г. всеки един от 14-те „най-високи” вече е покоряван от българин, три от които единствено от Боян Петров. На практика българското знаме е било на всеки един от осемхилядниците.   Кои са 14-те осемхилядника?   Всичките се намират в Азия – 10 в Хималаите и 4 в Каракорум. Първото успешно изкачване на осемхилядник е осъществено на 3 юни 1950 г. от французите Морис Ерцог и Луи Лашенал, които покоряват връх Анапурна (8091 м).   Най-високият връх на планетата – бисерът на Хималайската корона, е Еверест (8848 м). Името му на тибетски означава „Богинята майка на ветровете“ (Джомолунгма), на непалски – „Високо в небесата“ (Сагарматха), в превод от китайски е „Богиня на вселената“.   Първото успешно изкачване на Еверест е направено на 29 май 1953 г. от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей. В продължение на десетилетия след това обаче остава труден за изкачване дори за опитни алпинисти, докато не настъпва търговската ера през 1990 г. За това спомага и Аерофлот, който пуска директен полет от Москва до Катманду.

А статутът на Еверест като „най-висок връх в света” започва да привлича катерачи от всички категории, готови да платят достатъчно на професионални планински водачи, за да направят успешно изкачване. До март 2012 г. Еверест е изкачен 5656 пъти с 223 смъртни случая. Guliver/Getty Images Съществуват два основни маршрута за изкачване на връх Еверест – югоизточният ръб (използван от Хилари и Норгей) с начало в Непал и североизточният ръб с начало в Тибет. Но освен тях съществуват и множество второстепенни и по-рядко използвани маршрути. Guliver/Getty Images К2, известен още като Чогори или Годуин Остен, е вторият по височина връх на Земята – 8611 м.

Това е единственият връх с височина над 8000 м, към който няма технически лесен маршрут и е значително по-труден за изкачване от първенеца Еверест. Guliver/Getty Images Върхът е открит през 1856 г. от европейска изследователска експедиция, ръководена от Хенри Хавершъм Гудуин-Остин. Името К2 е дадено от члена на експедицията Томас Монтгомъри, тъй като върхът е бил вторият, забелязан в Каракорум. Останалите, открити от експедицията върхове, са получили имена K1, K3, K4 и K5, които последствие са заменени с имената Машербрум, Броуд пик, Гашербрум II и Гашербрум I.

Първото изкачване на К2 е осъществено на 31 юли 1954 г. от италианците Лино Лачедели и Ачиле Компаньони. Първата жена, изкачила К2, е полякинята Ванда Руткевич. На 31 юли 2014 г. в 9.00 ч. сутринта местно време Боян Петров изкачва успешно върха и така става първият българин, изкачил К2. Guliver/Getty Images Кангчендзьонга (или Канченджунга, Кинчинджунга, Канченджанга) е третият по височина връх на Земята, най-източно разположеният осемхилядник.

В превод името му означава „Петте съкровищници на великия сняг“, защото представлява планински масив от пет върха, най-високият от които достига височина от 8586 м.   Първото му успешно изкачване е осъществено на 25 май 1955 г. от британците Джордж Бенд и Джо Браун. За България за пръв път е изкачен отново от Боян Петров на 20 май 2014 г. ThinkStock/Getty Images Любопитно е, че в Непал съществува легенда, че Кангчендзьонга се обитава от богиня, която не позволява на жени да се изкачат на върха. Единствената жена, изкачила върха, е британката Джинет Харисън, която половин година по-късно загива при опит за изкачване на Дхаулагири.

В Короната следват:   Лхотце е четвъртият по височина връх в света – 8545 м. Първото успешно изкачване е направено на 18 май 1956 г. от швейцарците Фриц Лухзингер и Ернст Райс. ThinkStock/Getty Images Първата жена, стъпила на върха, е французойката Шантал Модюи на 16 май 1996 г. Това е и първият осемхилядник, изкачен от българин – на 30 април 1981 г. от Христо Проданов.   Макалу – петият по височина с 8463 м, се счита за един от най-трудните за изкачване върхове. Първи успешно го изкачват французите Жан Кузи и Лионел Тере на 15 май 1955 г. ThinkStock/Getty Images Първите покорили го българи са Иван Вълчев, Здравко Петков, Запрян Хорозов и Дойчин Василев, които стъпват на върха на 18 май 1998 г.   Чо Ою (8188 м) – шестият по височина, пък е считан за един от най-лесните за катерене осемхилядници. В превод името му означава „Богиня на тюркоаза“. ThinkStock/Getty Images За пръв път е изкачен през 1954 г. от северозападната страна – Йозеф (Зеп) Йохлер, Пасанг Дава Лама и Херберт Тихи стъпват на върна на 19 октомври.

Българска експедиция изкачва върха през 1990 г.   Дхаулагири е седмият по височина връх на Земята – 8172 м. Името му означава „Бяла планина“. За първи път е изкачен от Курт Димбергер, Петер Динер, Наванг Дордже, Нима Дордже, Ернст Форер и Албин Шелберт на 13 май 1960 г. ThinkStock/Getty Images   Осмият по височина връх в света е Манаслу с 8156 м. В превод от санскрит името означава „Планина на духа“. За първи път е изкачен успешно от японците Тошио Иманиши и Гиялцен Норбу на 9 май 1956 г. ThinkStock/Getty Images   На 30 септември 2015 г. е изкачен успешно и от Боян Петров в състава на международна експедиция. Само ден по-късно – на 1 октомври, и втори българин – Атанас Скатов изкачва Манаслу.   Нанга Парбат (8126 м) е деветият по височина връх. Името му в превод означава „Голата планина“. Понякога върхът е наричан и Диамир, което на санскрит означава „Кралят на планините“. ThinkStock/Getty Images Първото успешно изкачване е на Херман Бул на 3 юли 1953 г. Първият българин, стъпил на върха, е Тончо Тончев през 1993 г.; последният засега е Боян Петров през 2016 г.   Връх Анапурна I (8091 м) се нарежда на 10-то място по височина в света. Името му буквално означава „пълна с храна“, но за благозвучие се превежда като „Богиня на реколтата“. Guliver/Getty Images Анапурна е първият осемхилядник, изкачен въобще от човек. На 3 юни 1950 г. успешно на върха стъпват Морис Херцог и Луи Лашенал.

Първото българско изкачване е на 28 октомври 1989 г. от Петър Панайотов, Огнян Стойков и Людмил Янакиев от северния базов лагер. От осемхилядниците това е върхът с най-малко успешни изкачвания и най-високата смъртност   Гашербрум I, наричан и Скритият връх или K5, е единадесетият по височина връх на Земята – 8080 м. Името му е съчетание от думите „rgasha“ (красив) и „brum“ (планина), т.е. „Красива планина“. ThinkStock/Getty Images Върхът е изкачен за първи път от Питър (Пит) Шьонинг и Андрю (Анди) Кауфман на 5 юли 1958 г. Първото българско изкачване на върха е на 26 юли 2009 г. от Дойчин Боянов, Боян Петров, Николай Петков и Николай Вълков.   Броуд Пик (8047 м) е дванадесетият по височина връх в света. Първото успешно изкачване е направено от австрийска експедиция в състав Херман Бул, Курт Димбергер, Маркус Шмук и Фриц Винтерщелер на 9 юни 1957 г. Шмук и Винтерщелер достигат върха първи, а Бул и Димбергер стъпват на него часове по-късно.

Първите български алпинисти, изкачили Броуд Пик, са Минко Занковски, Емануил Деянов и Тодор Минков на 1 юли 1990 г. На 23 юли 2001 г. върхът е изкачен и от Станимир Желязков и Петко Тотев. На 23 юли 2014 г. е изкачен от Боян Петров и Иван Томов.   Гашербрум II – тринадесетият по височина (8035 м), е връх с отвесни стени и вечни снегове. Първото му успешно изкачване е на 7 (8) юли 1956 г. от Йозеф (Зеп) Ларх, Фриц Моравец и Ханс Виленпарт.   На 23 юли 1992 г. Господин Динев и Радко Рачев стават първите български алпинисти, изкачили върха. От втория си опит върха покорява и Боян Петров през 2017 г.   Най-ниският сред осемхилядниците в низходящата класация на върховете по височина е Шиша Пангма – 8013 м. Върхът, известен дълги години като Госаинтан – „Свято място”, се намира върху огромен масив, покрит с вечни снегове и ледове.

Считан е за един от най-опасните за катерене осемхилядници, поради което е изкачен най-късно. През 1963 г. група китайски алпинисти прави опит за покоряването му, но достига до височина 7130 м. Година по-късно – на 2 май 1964 г., отново китайска група щурмува върха и шестима алпинисти – Хсу Джинг, Ванг Фу-джоу, Ву Дзонг-ю, Чанг Кюн-йен, Чен Сан, Ченг Тиен-ланг, Доджи, Йонтен, Мингма Таши, Сонам Доджи, го покоряват.   В действителност на Земята има повече коти с височина над 8000 м, но те не отговарят на възприетите критерии за планински връх.   През 2012 г. китайски географи и учени от други области все пак лансират мнението, че към съществуващия списък на Хималайската корона следва да се прибавят още три върха. Според тях за напълно самостоятелни следва да се считат: Източна Анапурна (8026 м), Централна Анапурна (8051 м) и Западна Шиша Пангма (8008 м).   Решение за подобна промяна обаче няма и до днес.

Намери ни във facebook