Юлиян Константинов разказа за първи път как Иван Ласкин с един трогателен жест оставил без думи любимата си Алекс Сърчаджиева

Гала влезе усмихната в студиото на Ивановден и поздрави всички именници. Секунди след това обаче лицето й застина и тя поде мрачно „Всички се вълнуваме от това, което се случи. Отиде си един много обичан артист – Иван Ласкин. Не можа, за съжаление, да дочака именния си ден.

“Думата взе Кристина Патрашкова: „Лека му пръст. Противно на това, което някои хора мислят за него, той бе един от най-ранимите и чувствителни хора, които аз познавам. Не понасяше простотията и бездарието, но за жалост не можа да проведе тази битка докрай. Светъл път на душата му“, каза тя.

„Момчето си отиде. Въпреки острия му и пиперлив език той беше много забавен и усмихнат човек. С него истински сме се забавлявали, когато е бил наш гост“, добави Гала.

Юлиян Константинов пък бе сред най-близките приятели на Ласкин. Той разказа няколко случки с него и проговори за това какъв човек е бил: „Това, което той казва „Не ми пука“ му беше от любимите изрази. Само, че на него му пукаше и то много, и то за всичко. Това беше неговата стена, която слагаше. Той милееше за много неща“, заяви Константинов.

„Иван много обичаше приятелите си и те да се забавляват. Били сме заедно с Юли на вилата му. Сред любимите му хора беше една негова ловна дружинка. Той ни беше закарал там и беше решил да ни направи атракция. Каза ни – сега излизаме навън и ще стреляме с пушки по панички. Всички уцелихме паничките си и се чудихме как така успяхме, но се оказа, че негови приятели от ловната дружинка са били в храстите и всъщност са целили паничките“, разкри Патрашкова.

„С него сме играли много различни игри – канадска или тенис на маса. Никога не сме се разбирали за правила, съответно няма победител, защото се изпокарваме. След един час обаче вече всичко беше наред“, спомни си с усмивка Константинов.

„Спомням си един ден, в който отидохме с Иван и Фънки в Асеновград, после в Карабунар, за да вземем някакъв дивеч. Иван го взе от някаква ферма за дивеч. Сложи две токачки в багажника, но изведнъж се оказа, че едната е жива. Излезе от колата Иван, взе токачката и вика „Не гледайте, аз съм ловец, ще се оправя“. След секунди се чу „Няма вече жива токачка, спокойно“, разсмя се Юлиян.

Патрашкова обаче включи в разговора и името на един от най-близките хора на Ласкин: „Трудно преживя загубата на Чочо Попйорданов. Тя много му тежеше през последните години.“

„Когато се случи това с Чочо, Иван се скри за един цял ден. Много тежко го прие това нещо“, добави Константинов.

„Той има страхотна дарба на изказ и на писане. Напоследък беше започнал да пише философски есета и искаше да ги издаде в книга. Чела съм няколко. Прекрасни са. Определено имаше дарба да пише, особено след като се оттегли от сцената“, призна Патрашкова.

За финал Константинов разказа една прелестна история, свързана с любимата му Александра Сърчаджиева: „Беше много романтична личност. Алекс ми е разказвала как той я събужда веднъж в 5 сутринта и й казва „Ставай“ и я води навън, на някаква поляна, която цялата е със светулки и вика „Виж“. Алекс ми каза, че когато е видяла това нещо е останала без думи“, заяви Юлиян.

Намери ни във facebook