Празникът в другата България: Хиляди нашенци по света правят къщи, раждат деца и играят хора́ (РАЗТЪРСВАЩИ СНИМКИ)

Заглавието на този разказ не е измислено от мен. Така се нарича Асоциацията от фолклорните състави на българи, живеещи в чужбина. През май тази година за пети път те проведоха своя събор. Позволих си да копирам една снимка, чиито автор не е известен.

Виждат се мъже, жени и деца, напълнили цял един площад, облечени в български национални носии, отпред има тъпан, двама кукери и знамето на България, пише д-р Любомир Калудов, цитиран от „Труд“.

За този събор ми разказаха семейство Иван и Стела Куртеви, които от 20 години живеят и работят на Канарските острови. Там е роден най-малкият им син. Другите им деца работят и учат в Испания и Шотландия. Преди няколко дни в Ла Нунсия, южен испански град, се събрали групи за български фолклор от 19 държави.

На общата снимка не са се побрали всички. Може би нямаше да обърна внимание на тази история, ако Иван не беше ми казал, че за първи път от 10 години се е видял със сестра си Теодора. Тя е дошла с групата за народни танци от Бремерхафен. Пътуването на българската група от Германия до Испания не минало без произшествия.

Танцьорите стояли затворени в горещи задушен самолет на Луфтханза около три часа, без някой да им обясни защо стоят на пистата, но не излитат. Щом свършила водата им за пиене, стюардесите любезно им предложили да си купят от по пет евро малката бутилка. Групата закъсняла и пропуснала предварително заявения транспорт от летището. Придвижили се с таксита, което изобщо не повлияло на доброто им настроение. Все пак на български събор отиват, да пеят народни песни, да играят българско хоро! И те участвали, заедно с групи от целия свят в „На мегдана на другата България“. 

Виж ти, какви работи! Оказва се, че има българи, пръснати по света, които работят, правят къщи и раждат деца далече от Родината, играят хора, пеят български песни и се обличат в народни носии, изработени от самите тях! Не са цигани с български лични карти, не крадат и не просят. Живеят от труда си, изпращат децата си да учат в престижни университети, изпращат и пари до България. Родината, която не са забравили.

Всичко е започнало от група ентусиасти. На 2 май 2015 година танцова група „От Извора“ – българи, живеещи в Лион – Франция, организират „Гергьовденски игри”. Участват около 400 танцьори от 6 eвропейски държави. Основава се Асоциация на българските фолклорни групи в чужбина. Тяхната идея е веднъж в годината на различни места по света да се събират групи за български песни и танци. Вторият събор, през май 2016 г. е „Пролетна закачка“.

Организатор са група „Луди-Млади“, Монпелие – Франция. Участват 20 групи от 9 страни в Европа. През 2017 година в Гандия – Испания 30 групи два дни танцуват български хора. На четвъртото издание на събора, в Милано – Италия има вече над 800 участника. В Ла Нунсия провинция Аликанте – Испания от 10 до 12 май 2019 година беше петият фестивал „Балканджийско веселие“. Над 24 часа български танци! Повече от 1500 участници! Никой не ги е финансирал, не са получили пари от българската държава, от фондове и фондации. Репетирали са цяла година, купили билети за пътуване, изработили си шевиците на ризите и ето ги – на общата снимка на площада в един испански град. Чудно нещо са хората. Някои, като ги отделиш от мястото, в което са се родили, не се променят, остават си същите.

Правят турски квартал, чайна таун, гръцки град-държава. Други се претопяват, като че ли изчезват, но и правнуците им говорят арменски или иврит. Едни до края на живота си запазват руския акцент, други перфектно научават чуждия език и забравят своя. Какво ли се случва с двата милиона българи в чужбина? Техните деца далище говорят нашия език, ще знаят ли кога е Гергьовден, Йордановден или празника на Светите братя Кирил и Методий? Как никой от нашите по-големи или по-малки топ журналисти не се сети да напише нещо за „На мегдана на другата България“?

В семейния архив от снимки имам една, на която преди няколко години сме се събрали за Рождество Христово. Дошли са си децата от Европа – от Германия, Австрия и Англия. Липсват племенниците от Шотландия и Испания. Чудя се, дали някога ще се съберем всички… Чудя се още, след стотина години къде ще бъде България – в Столипиново, в Разград, на хорото в Чикаго или на Трети март в Тенерифе… 

Каква красива снимка!

Нещо ме хваща за гърлото, като гледам тази снимка. Хората са играли ръченица, дунавското и дайчовото, сами са си направили костюмите, пътували са стотици и хиляди километри, за да залеят улиците на някой далечен европейски град с нашите неравноделни тактове, стъпки и шевици. Отворих страницата им в Инернет и видях красиви българки и усмихнати българи, каквито рядко срещам по нашите улици. Нагледах се на видеоклипове с танци, каквито съм виждал само по концертите на професионални състави. Видях момче в народна носия, коленичило да целува българското знаме! А някои казват, че младото поколение е изгубено… Научих, че домакини на шестия събор „На мегдана” през май 2020 година ще са българските фолклорни групи от Верона – Италия. Дано да мога да отида, да ги видя и напълня душата си с техните емоции и енергия!




Намери ни във facebook